Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  20.ІV.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуалния кодекс.

 

Ищците Д. В. В. и В.А.С., твърдят че са собственици на недвижим имот в гр.Харманли,местност Старите лозя. Имотът бил собственост на наследодателите им, по силата на Нотариален акт № 116 т.1 д.249/ 1978г. Те предоставили имота на сина си –А. С. В.,б.ж. на гр. Харманли, починал на 05.ІV.2013г. - съпруг на първата и баща на втория ищец. В имота със съвместни усилия и в режим на СИО била построена вилна сграда. Твърди се , че ищците не са спирали да владеят имота като свой собствен, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.21.538 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка петстотин тридесет и осем/, находящ се в гр.Харманли, община Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр.София, с админист-ративен адрес гр.Харманли,местност „Старите лозя”, целият с площ от 724 кв.м./седемсто-тин двадесет и четири квадратни метра/, с предназначение:земеделска,с начин на трайно ползване:за земеделски труд и отдих,ведно с построените в имота : СГРАДА 77181.21.538. 1 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка петстотин тридесет и осем/, с площ 76 кв.м./седемдесет и шест квад-ратни метра/ на един етаж , с предназначение жилищна сграда -еднофамилна;при гра-ници: 77181.21.536, 77181.21.539, 77181.21.336, 77181.21.537.

Поради близостта на имота до града ищците не го считали като земеделска земя, поради което и не го заявявали за възстановяне. С измененията в законодателството този имот бил собственост на Община-Харманли. Твърди се, че ищците не са спирали да владеят имота , като от друга срана ответника никога не го е владял.

Изложеното в исковата молба обосновавал правния интерес у ищците от преявяване на установителен иск за собственост върху имота, въз основа на давностно владение.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника- Община-Харманли, ЕИК 000903939,гр.Харманли ,пл. ”....” № ...., че ищците са собственици на : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.21. 538 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка пет-стотин тридесет и осем/, находящ се в гр.Харманли, община Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр.София, с административен адрес гр.Харманли, местност „Старите лозя”, целият с площ от 724 кв.м./седемстотин двадесет и четири квадратни метра/, с предназначение:земеделска,с начин на трайно ползване:за земе- делски труд и отдих, ведно с построените в имота :СГРАДА 77181.21.538.1 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка петстотин тридесет и осем/, с площ 76 кв.м. /седемдесет и шест квадратни метра/ на един етаж, с предназначение жилищна сграда -еднофамилна;при граници: 77181.21.536, 77181.21.539, 77181. 21.336, 77181.21.537.

Претендират присъждане на разноски.

 

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответника Община Харманли не е депозирала отговор на исковата молба. Не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания.

 

В съдебно заседание на 21.ХІ.2017г. – в присъствието на страните, състава на съда, е оставил без движение предявената искова молба , като е указал на ищците, в едноседмичен срок да конкретизират активната легитимация на иска, като същата бъде съобразена с представеното Удостоверение за наследници.

В срока за отстраняване на нередовностите е депозирана уточняваща молба от адв. Г.С. *** - в качеството и на пълномощник на ищците, с която е заявено, че ищците се считат за активно легитимирани по заведения установителен иск. Твърди се , че тяхното отношение към вещта е формирано на факта, че са съответно съпруга и син на А. С. ***, който от своя страна е син на С. В. С. ***. Твърди се , че още приживе съответно техния  свекър и дядо, дарил имота на сина си, тъй като живеел при него и се грижил за него и съпругата му до края на дните им.  Поради това през 1978г. наследодателя на ищците  построил в имота вила, която като негови наследници ищците поддържали и стопанисвали  и до момента.

 

В законоустановения едномесечен срок ответника Община Харманли, чрез юрисконсулт В.Ш. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становището , че оспорват изцяло предявения иск  като неоснователен и недоказан.

Проц. представител на ответника счита , че производство по делото следва да бъде прекратено поради не отстранява нередовностите по исковата молба, касаещи активната легитимация на ищците, както и оглед липсата на доказателства за изложените факти и обстоятелства в нея, а именно дарение което не е извършено по съответния законов ред.

Сочи се, че цитирания нотариален акт е нищожен, защото към датата на съставянето му не е била налице законова възможност за придобиване на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка т.е давностно владение – съгласно разпоредбата на чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите, в сила от 31.V.1973г., е била наложена забрана за придобиване собственост чрез давностно владение до 13.ІІІ.1990г. Представения нотариален акт бил в пълен разрез с тогава действащия Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ), които уреждал правото на лична собственост на гражданите и пред-виждал, че всеки гражданин е имал възможност да притежава по един жилищен и по един вилен имот. В тази връзка било и Тълкувателно решение №75а от 07.ІV.1981г. по гр.дело №57/80 на ОСГК.

Представителя на ответника твърди , че в землището на гр.Харманли няма обособена вилна зона  дори и към настоящия момент. Със Заповед № 453/03.VІІ.1989г. на председателя на ИК на ОбНС, местността  била е обявена за територия отредена за земеделско ползване. Действащият по времето на издаването на процесният нотариален акт, Закон за собствеността на гражданите е предвиждал, че само земеделски производители са има право да притежават земеделска земя в размер определен от Министерски съвет,което показвало и доказвало че представения нотариален акт е издаден в нарушение на закона и още повече, че не били представени и нямало доказателства че нас-ледодателя на ищците е бил земеделски стопанин. По този начин с влизането в сила на ЗСГ, този имот е станал държавен по силата на закона.

Твърди се, че процесният имот с идентификатор 77181.21.538 по КК на гр. Харманли с площ от 724 кв.м.., находяща се в землището на гр.Харманли м.”Старите лозя” , попада в приложното поле на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и подлежи на възстановяване по същият закон, а именно възстановяване по реда на чл.10 от ЗСПЗЗ, което не било извършено в съответните законоустановени срокове, които са изтекли. Многократно била пропускана възможността за защита на материално правния интерес и доказване на собствеността от страна на наследодателят на ищеца, а именно обявяването на имота в  различните планове през годините.

В отговора на исковата молба се твърди , че процесния имот е станал собственост на общината по силата на закона и плана на новообразуваните имоти издаден на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ през 2004г. От 31.V.2006г. досега бил наложен мораториум за придобиване на имоти частна общинска собственост по давностно владение. Т.е. от момента, когато имотът е станал общински няма как ищците да са го придобили по давност-но владение.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск, като недопустим, недоказан и неоснователен и прекрати настоящото производство.

Претендира се присъждане на съдебни разноски.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От заверено като препис ксерокопие на Нотариален акт за собственост на недвижим имот издаден по обстоятелствена проверка № 116 т.І. дело № 249/ 1978г. се установява , че С. В. С. (наследодател на ищците) е признат за собственик на: „Лозе от 1000кв.м., находяща се в землището на гр. Харманли в местността „Трифона” при съседи…”.

По делото се представени Скица и Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, в които като собственик на имота е записан ответника по иска – Община Харманли. 

От приетото по делото доказателство – заверено като препис ксерокопие на Удостоверение на наследници № 260/ 28.ІV.2017г. издадено от общ. Харманли се установява, че С.В. С. ЕГН **********, е починал на 04.VІІ.1995г. и е оставил за свои наследници: М. А. С. –съпруга, поч. на 12.VІ. 2010г., С. С. В. –син , поч. на 03.VІІІ.2007г. ,В. С. В. –син , поч.на 19.ІХ.2013г. и А. С. В. – син ,поч.на 05.ІV. 2013г.   След смъртта си А. С. В. е оставил за свои наследници Д.В.В. – съпруга и В.А.С. – син – ищци по делото.

От представеното от ищеца и не оспорено от ответника заверено като препис ксерокопие на Строително разрешение № 274/ 06.Х.1978г. се установява, че на наследодателя на ищците – С. В.С. се позволява да построи в процесния имот – „сезонна постройка върху 20кв.м. на собственото си място ,квартал в полски имот в м. „ Трифона”….” .

От показанията на разпитания по делото свидетел Ж. С. . се установява, че познава С. В.С. и сина му А. С. В. – наследодатели ищците. Познавал процесния имот, тъй като притежавал имот в съседство. Знаели , че имота е закупен от дядо Стефан преди много време и че в имота той построил вила. Заявява, че приживе той дори пренощувал там за да пази лозето по време на гроздобер. След смъртта на С.С. , неговия син А. и съпругата му обработвали лозето. След неговата смърт имота се стопанисвал от ищците  и те се грижили за него. Не знае за претенции на трети лица по отношение на имота.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира че предявения установителен иск за собственост , намиращ правно основание в чл. 124 от ГПК за основателен. В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивна материалноправна легитимация на ответника , като оспорващ правата на ищеца. В настоящия казус ищците се легитимира като съсобственици на процесния имот на основание покупко-продажба от страна на своя праводател и наследяване. От ангажираните по делото гласни доказателства по безпорен начин се установява, че имота се е владял от наследодателите на ищците,  а след тяхната смърт от тях самите.

 Ответника по иска – Община Харманли оспорва правата на ищеца с твърдението, че имота попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в тази връзка носи тежестта да докаже твърдените правоизключващи правото на ищеца възражения.

Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,  разглеждана във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събра- ние, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Съгласно §4к ал.1 вр. ал.6, за тези земи, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одоб-рява от Областния управител.

В хода на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи извода, че процесния имот е бил предоставен на ищеца само за ползване, и че същия попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От страна на ответника дори не се твърди , имота се вледее от Община Харманли.  След като не е доказано, че имота попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост върху него. Само това е достатъчно основание да се приеме възражението на ответника за неоснователно.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения устано-вителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски общо в размер на 500лв. включващи 50лв. внесена държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение .

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли, че Д. В. В. ЕГН ********** от с.О. и В.А.С. ЕГН ********** ***, са собственици на  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентифи-катор 77181.21. 538 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка петстотин тридесет и осем/, находящ се в гр.Харманли, община Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр.София, с административен адрес гр.Харманли, местност „Старите лозя”, целият с площ от 724 кв.м./седемстотин дваде-сет и четири квадратни метра/, с предназначение:земеделска,с начин на трайно ползва-не: за земеделски труд и отдих, ведно с построените в имота :СГРАДА 77181.21.538.1 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и едно точка петстотин тридесет и осем/, с площ 76 кв.м./седемдесет и шест квадратни метра/ на един етаж, с предназначение жилищна сграда -еднофамилна;при граници: 77181.21.536, 77181.21. 539, 77181. 21.336, 77181.21.537.

 

 

ОСЪЖДА Община Харманли, да заплати Д. Вълчева В. ЕГН ********** от с.Овчарово и В.А.С. ЕГН ********** от гр. Хар-манли,  сумата от 500лв. разноски по делото .

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

 

                                                             Районен съдия: ........................